Въпреки че не са сред най-любимите аксесоари за мъжете, презервативите остават най-сигурният начин за предпазване от полово предавани болести и нежелана бременност. Историята им е изпълнена с интересни обрати – от древни ленени калъфи до съвременните латексови изделия.

Първото медицинско описание на презерватив срещу сифилис датира от XVI век, а споровете относно тяхната моралност започват още през XVII век. Ето десет интригуващи факта за развитието на това средство през вековете:

• Древни корени: Първите презервативи са се използвали още в древността, изработени от ленено платно или животински черва.
• Произходът на името: Етимологията остава мистерия. Една от теориите сочи латинската дума „condos“ (съд), докато друга свързва името с митичен доктор Кондом от двора на Чарлз II, макар доказателства за съществуването му да липсват.
• Японска находка: Преди навлизането на кожените модели, в Япония са се използвали приспособления от черупки на костенурки и животински рога.
• Дизайнът в миналото: Ранните модели често са покривали само върха на пениса, което ги е правило изключително неефективни поради риск от изхлузване.
• Религиозни спорове: Още през 1600-те години Църквата заклеймява презервативите, виждайки в тях намеса в Божиите дела.
• Луксозен артикул: През XVII век презервативите са били толкова скъпи, че са се ползвали многократно.
• Научен пробив: През 1843 г. вулканизирането на гумата от Чарлз Гудиър позволява производството на по-издръжливи модели.
• Военна стратегия: Германската армия първа масово въвежда презервативите за войниците си, докато по време на Първата световна война американските войски остават без такава защита.
• Българският евфемизъм: В епохата на социализма у нас думата „презерватив“ е била табу и официално е използвана кодовата фраза „Артикул 13“.
• Кондомна умора: През 90-те години, след отшумяването на пика на паниката около ХИВ, се появява терминът „кондомна умора“, което принуждава производителите да пренасочат маркетинга си от плашещи послания към хумор.