Вашингтон е на прага на поредната политическа буря, докато Камарата на представителите на САЩ за трети път гласува за прекратяване на военните действия в Иран. С резултат 220 на 204 гласа, законодателите отново се опитват да ограничат правомощията на президента Доналд Тръмп да продължава конфликта, който вече навлезе в своя седми месец. Тази повтаряща се сага обаче е обречена, тъй като е почти сигурно, че всяка подобна резолюция ще бъде блокирана с президентско вето.

Битката не е просто процедурна. Тя е дълбоко вкоренена в конституционния дебат за това кой има властта да обявява война и кой да я води. Демократите, подкрепени от все по-голям брой републиканци (седем на брой при последния вот), настояват, че е време за „трудни въпроси“, вместо за „покорство пред войнолюбива администрация“. От другата страна, републиканци като Брайън Маст твърдят, че Тръмп всъщност приключва „вечни войни“ и че Иран остава постоянна заплаха, което оправдава продължаването на военните действия.

Докато политиците в Капитолия спорят, истинската цена се трупа – и тя е огромна. До 1 август войната е струвала над 38 милиарда долара, като месечните разходи варират между 2 и 3 милиарда. Тази финансова тежест не остава скрита от обикновените американци. Военният конфликт дестабилизира потока на петрол през Ормузкия проток, което директно води до рекордно високи цени на бензина и допринася за инфлация, която според прогнозите на Бюджетната служба на Конгреса ще бъде с 0.5 процентни пункта по-висока до 2027 г. заради войната.

Гласуването е последното за Камарата преди междинните избори, които ще определят контрола върху Конгреса. Войната в Иран се превърна в централна тема в предизборните кампании. Иронията е, че самият Тръмп обеща да не въвлича САЩ в чуждестранни конфликти по време на кампанията си за втори мандат. Сега, според проучване на AP-NORC, мнозинството американци смятат, че тази война не си струва да се води, което създава допълнителен натиск върху Републиканската партия.

Въпреки че Актът за военните правомощия от епохата след Виетнамската война цели да ограничи президентската власт, изискващ одобрение от Конгреса за продължителни военни действия, ефективността му е под въпрос. Председателят на Камарата Майк Джонсън признава необходимостта от намаляване на цените на бензина, но оптимистично заявява, че конфликтът влиза в „нова фаза“ и че цените ще спаднат след изборите, когато съюзниците се активизират. Дали това е реалистична надежда или просто предизборна реторика, предстои да видим, докато американският народ продължава да плаща висока цена за тази политическа и военна безизходица.