Климатикът е истинско спасение, когато термометрите навън скачат, но често го използваме по начин, който всъщност вреди на здравето ни. Вместо да ни носи облекчение, неправилните настройки могат да се превърнат в източник на дихателни проблеми и общ стрес за организма.

Най-важното е да намерим баланса. Експертите съветват да се придържаме към температура между 24 и 26 градуса. Важно е да помним, че разликата между външната жега и прохладата в стаята не трябва да надвишава 10 градуса, като оптималният диапазон е около 6 до 8 градуса.

Голямата заблуда е, че ако настроим уреда на минимум, стаята ще се охлади по-бързо. В действителност това само увеличава риска от термичен шок, особено при честото преминаване от горещата улица в „ледено“ помещение. СЗО дори предлага алтернатива – настройка на 27 градуса в комбинация с вентилатор, за да се избегне прегряването без екстремен студ.

Не забравяйте и „невидимия“ враг – запрашените филтри. Те се превръщат в разсадник за бактерии, гъбички и алергени. За хората с астма или хронични белодробни заболявания това може да бъде критично, провокирайки задух или кашлица, тъй като замърсеният въздух се разнася из цялата стая.

Позиционирането също е от значение. Никога не стойте директно под струята студен въздух, тъй като това води до схващане на мускулите и изсушаване на лигавиците. Резултатът често е главоболие, сухи очи и дразнене в гърлото, което се усилва от изсушаващия ефект на климатичните системи.

Накрая, хидратацията е ключът. Прохладата често маскира жаждата, но тялото продължава да губи течности. Препоръчителният прием е около 30 мл вода на килограм тегло, като е важно да пием вода редовно, без да чакаме сигнала за силна жажда, особено при хора с сърдечни или бъбречни проблеми.