В началото на 60-те години на миналия век градчето Вернън във Флорида придобива печална слава сред застрахователните компании. Близо 10% от местното население подава искове за загуба на крайници, което довежда до разкриването на една от най-шокиращите измамни схеми в модерната история. Мястото бързо получава зловещия прякор „Градът на пъновете“ (Nub City).

През 50-те години Вернън преживява тежък икономически колапс поради затварянето на ключови индустрии. В търсене на лесни пари, жителите започват да се самонараняват, за да получат застрахователни обезщетения. При население от под 800 души, около 50 души са загубили ръце или крака в рамките на няколко години.

Застрахователните разследващи, като Джон Джоузеф Хили, бързо откриват дупки в разказите на „пострадалите“. Един от най-абсурдните случаи включва мъж, който се осакатява, докато се опитва да защити пилетата си, а друг – докато стреля по катерица малко след сключване на полица. Още по-подозрителен е фермерът, който губи крака си, докато кара автоматична кола, но носи турникет в джоба си под претекст, че се пази от змии.

Въпреки очевидната измама, никой не е осъден, тъй като за съдебните заседатели е било трудно да повярват, че човек би си отстрелял крака нарочно. Схемата приключва едва когато застрахователите спират да издават полици в региона.

През 1981 г. режисьорът Ерол Морис се опитва да заснеме документален филм за случая, но среща враждебност и дори заплахи от местните. В крайна сметка той създава филм за странните жители на града, без да задълбава в болезнената тема за самоампутациите. Днес Вернън е възстановен, а споменът за зловещата измама остава част от фолклора.