Непал е изправен пред тежка хуманитарна криза след опустошителните наводнения, които отнеха стотици животи и оставиха след себе си разруха. Докато нацията се опитва да се съвземе от водната стихия, ново напрежение ескалира в обществото поради начина, по който властите се отнасят към телата на загиналите. Стотици неидентифицирани жертви са били погребани временно, което предизвика вълна от недоволство и протести в различни части на страната.

Основният източник на обществения гняв е пренебрегването на свещените индуистки погребални ритуали. В държава, където традициите и религиозните вярвания са дълбоко вплетени в тъканта на обществото, актът на бързо и служебно погребване без съответните церемонии се възприема като тежко оскверняване на паметта на покойниците. Много семейства, чиито близки все още се водят изчезнали, са в ужас, че техните роднини може никога да не получат полагащото им се достойно изпращане.

Местните власти са подложени на унищожителни критики за начина, по който управляват последиците от бедствието. Гражданите ги обвиняват в пълна липса на организация и неспособност да се справят с идентификацията на жертвите по уважителен начин. Въпреки че официалните лица се опитват да оправдаят действията си с необходимостта от спешни санитарни мерки за предотвратяване на зарази, това обяснение не намира почва сред скърбящото население.

Ситуацията в Непал подчертава болезнения сблъсък между административната ефективност по време на криза и зачитането на фундаменталните културни ценности. Докато спасителните екипи продължават работата си в калта и отломките, моралният дебат за отношението към жертвите продължава да разтърсва страната, добавяйки нов слой към трагедията, сполетяла хиляди хора.