Разположена на хълм в Оцучи, префектура Ивате, една малка телефонна кабина гледа към морето. Вътре се намира стар черен телефон с шайба, който не е свързан към никаква мрежа. Това е „kaze no denwa“ или „Телефонът на вятъра“. Това е светилище, където посетителите могат да „се обадят“ на своите починали близки, за да споделят думи, останали неизказани, или да потърсят връзка отвъд физическия свят.

Концепцията се ражда през 2010 г. от Итару Сасаки, градински дизайнер, който губи братовчед си заради рак. Телефонната кабина в градината му се превръща в неговия личен начин за справяне със скръбта. Сасаки вярвал, че говорейки „на вятъра“, мислите му ще достигнат до неговия починал роднина.

Само няколко месеца по-късно обаче национална трагедия го подтиква да отвори „Телефона на вятъра“ за обществеността. След опустошителното земетресение и цунами през 2011 г., отнели живота на повече от 19 000 души в региона Тохоку, Сасаки кани оцелелите да използват телефона, за да изразят мъката си и да намерят покой.

Трагедията, която промени всичко

На 11 март 2011 г. мощно земетресение разтърсва океанското дъно край бреговете на Япония, изпращайки вълни с височина до 40 метра към брега. Цунамито помита цели градове, болници, училища и домове. Бедствието причинява и аварията в атомната електроцентрала Фукушима Даичи.

За оцелелите животът се променя завинаги. Много хора не успяват да кажат последно сбогом на семействата си. Именно тук градината на Сасаки се превръща в място за поклонение. Над 30 000 души са посетили оригиналния телефон в Оцучи, за да проведат своя финален разговор.

Глобален феномен на скръбта

Идеята на Сасаки резонира дълбоко в целия свят, доказвайки универсалността на човешката скръб. По данни на организацията My Wind Phone, подобни кабини вече са инсталирани на много места по света – само в САЩ има 265, а в останалата част на света – още 111.

Пандемията от COVID-19 създаде нова вълна от нужда от подобни места. Тъй като много хора загубиха близки внезапно и без възможност за сбогуване, телефонните кабини се оказаха катарзисен инструмент за преработване на загубата. Сасаки отбелязва, че когато смъртта е неочаквана, скръбта е много по-голяма, а тези „разговори“ помагат на сърцето да намери утеха.

Вдигането на слушалката на изключен телефон може да изглежда странно, но за хиляди хора това е единственият начин да изрекат думите, които тежат на душите им, вярвайки, че вятърът ще ги отнесе там, където трябва.