Новият унгарски политически лидер Петер Мадяр поставя на масата амбициозен план, който може трайно да промени баланса на силите в Европейския съюз. Вместо досегашната изолация и конфронтация с Брюксел, Мадяр предлага превръщането на Унгария в двигател на мощен регионален блок, който черпи вдъхновение от историческата тежест на Австро-Унгария, но с поглед към модерните икономически реалности.

Основната концепция на Мадяр е надграждането на Вишеградската четворка (V4), включваща Унгария, Полша, Чехия и Словакия. Планът предвижда разширяване на този съюз с привличането на Австрия, Хърватия, Словения и в по-дългосрочен план – Румъния. Подобна коалиция би създала икономическо пространство с над 65 милиона потребители, което по общ брутен вътрешен продукт би могло да съперничи на водещи сили като Франция и Италия.

Икономическият потенциал на тази „Вишеградска осморка“ се оценява на над 2,5 трилиона долара според прогнози за 2025 г. Мадяр залага на мащабни инвестиции в инфраструктура, модернизация на железопътните мрежи и енергийна независимост. Ключов елемент тук е сътрудничеството с Хърватия за достъп до терминали за втечнен газ, което да намали зависимостта от руски енергийни доставки.

От гледна точка на външната политика, това е опит за ребрандиране на региона. Унгария иска да излезе от ролята на „черната овца“ в ЕС и да се превърне в конструктивен партньор, който привлича високотехнологични производства. Съюзът с Австрия и Словения се разглежда като мост към западните демокрации, който ще изчисти имиджа на Централна Европа от етикета на евроскептицизма.

Реакциите на съседите са смесени, но внимателно оптимистични. Докато Прага вижда в това шанс за рестарт на регионалното сътрудничество, Варшава остава предпазлива, предпочитайки вече утвърдени формати като „Три морета“. В Словакия пък има притеснения дали новата проевропейска ориентация на Будапеща няма да доведе до пренареждане на досегашните съюзи, които бяха изградени около фигурата на Виктор Орбан.