Светът отново е приковал погледа си към стратегическия пролив Ормуз, след като Доналд Тръмп публикува карта в платформата Truth Social, на която водният път е представен като „нова американска територия“. Този смел ход идва в контекста на публичните заявявания на президента, че след окончателното поражение на Иран, проливът ще бъде обявен за част от територията на Съединените щати.

Значимостта на този регион за световната икономика е огромна. Преди началото на военните действия през пролива преминаваше около една петина от целия световен износ на суров петрол и втечнен природен газ. В момента се води истинска война на думи: докато Вашингтон твърди, че държи пълен контрол над passage-а, Техеран настоява, че именно те владеят ситуацията.

Реакцията от страна на Иран беше незабавна и изпълнена със сарказъм. Официални източници от страната дори определиха американския щат Калифорния като „нова земя, принадлежаща на Иран“. Заместник-министърът на външните дела, Казем Гарибабади, не спести критики, определяйки претенциите на Тръмп за „илюзии“, които скоро ще бъдат жестоко коригирани.

Мохсен Резаи, секретар на Върховния национален съвет по сигурността на Иран, постави ясен и категоричен ултиматум: проливът Ормуз ще остане затворен, докато САЩ не променят своето поведение и не изпълнят поетите си ангажименти. Според него американските твърдения за функциониращ пролив са в пълно противоречие с реалността на терен.

Техеран също така изпрати предупреждение към всички държави, които обмислят да се присъединят към икономическите санкции на Вашингтон. Всяка страна, която участва в тази „икономическа война“, ще бъде считана за враг. Резаи подчерта, че досега Иран е атакувал само военни бази, но при ескалация на санкциите, мишените ще бъдат американски петролни компании и бизнес интереси в региона.

Въпреки че през юни двете страни подписаха меморандум за разбирателство с цел прекратяване на конфликта, дипломатическият процес е в задънена улица. Разногласията относно навигационните договорености в Ормуз и начина на изпълнение на споразумението блокират всякакъв прогрес, а посредническите опити на Султаната Оман все още не са довели до решителен пробив.