Южната част на Сирия стана арена на нов, смел политически експеримент. Хикмат ал-Хиджри, водещата фигура в духовния пантеон на дурузите, направи сензационно изявление, определяйки общността си като „неразривна част от държавата Израел“. Този ход не е просто религиозен жест, а директно предизвикателство към Дамаск, което разтърсва основата на сирийския суверенитет.

В основата на тази промяна стои възхищението към израелския модел на държавност. Дурузите – затворена монотеистична общност с корени от XI век – виждат в Израел съюзник, който споделя техните доктринални ценности. Особено значим е примерът на израелските дурузи, които, за разлика от другите араби в страната, служат в армията, създавайки мост на лоялност, който ал-Хиджри сега се опитва да пренесе и в сирийския контекст.

Ситуацията в провинция Сувайда се развива на фона на политическия вакуум след края на управлението на Башар ал-Асад. Под новата администрация на президента Ахмад ал-Шараа, регионът се превърна в център на съпротивата. Ал-Хиджри не просто търси признание, а настоява за изграждането на „гражданска държава“ и пълна автономия, като категорично отхвърля опитите на централното правителство да наложи своите сигурности или да разоружи местните групировки.

Военният аспект на този съюз стана очевиден през юли 2025 г., когато израелските самолети извършиха удари в Дамаск. Докато Сирия осъди тези действия, ал-Хиджри ги приветства като акт на защита на дурузите. Този военен чадър дава допълнителен импулс на стремежа на Сувайда да се отдели от влиянието на Дамаск.

Въпреки международното посредничество на САЩ, което се фокусира върху хуманитарни въпроси и освобождаването на задържани, пътят към стабилността е труден. Вътре в самата дурузко общност няма пълно единство; част от хората отхвърлят връзката с Израел, което превръща визията на ал-Хиджри в рискован залог за бъдещето на региона.