Изтъкнатият бас Гео Чобанов отбелязва четвърт век на сценичните дъски. В разговор с Виолета Тончева той споделя за своя творчески път, изпълнен с предизвикателства, емоционални превъплъщения и верността към оперната класика.

Пътят към оперната сцена

Кариерата на Чобанов преминава динамично, преминавайки от първите детски изяви във Варна до сериозните роли в Русенската опера. Макар пътят му да невинаги е бил гладък, той подчертава, че именно трудностите са направили преживяването истинско и смислено. За него музиката не е просто професия, а мисия, изградена върху здравите основи на либретото.

Либретото като поезия

За Чобанов изграждането на всеки образ започва от текста. Той разглежда либретото като мащабна поема с характерен ритъм и метрика. Според певеца, владеенето на чужди езици е ключово за правилното разбиране и артикулиране на творбите на автори като Верди, Моцарт и Росини.

Кумирът Борис Христов

Басът не крие, че Борис Христов остава неговият най-голям вдъхновител. Анализирайки стила на големия артист, Чобанов се стреми да пренесе част от тази магия в собствените си роли, сред които се открояват знаковите му превъплъщения в „Дон Паскуале“, „Летящият холандец“, „Атила“ и „Набуко“.

Отвъд операта

Песента за Гео Чобанов е интимно преживяване, различно от мащабната оперна постановка. Артистът активно работи върху камерни програми, включително проект с български песни, и вярва, че истинският творец трябва да се учи постоянно, черпейки вдъхновение от големите майстори, но винаги запазвайки личната си призма към изкуството.