Емануел Макрон се намира в една от най-критичните фази на своето управление. Докато Франция потъва в социален хаос, френският президент изглежда все по-изолиран, а неговото политическо наследство е застрашено от вълна на недоволство, която обзема страната.

Последната ескалация започна със студентски протести срещу лошите условия на живот, които бързо прераснаха в насилие. Към тях се присъедини и движението на „Жълтите жилетки“, обявявайки нов етап от своите действия. Хората излизат на улиците не само заради образованието, но и заради задушаващата инфлация, високите цени на горивата и огромния държавен дълг.

Реакцията на Елизеското дворец беше бърза, но за множини – недостатъчна. Макрон осъди разгулството и въведе нови протоколи за сигурност, но фактът, че в разгара на кризата замина на дипломатическа визита в Персийския залив, засили критиките. Оппонентите му обвиняват президента, че бяга от реалността, докато в Париж се извършват стотици арести.

Тази нестабилност е идеален подарък за крайноясното движение. Жордан Бардела и Марин Ле Пен вече използват хаоса, за да представят правителството като напълно парализирано. Те обещават железен ред и борба с миграцията, позиционирайки се като единствената алтернатива за изборите през 2027 година.

Най-болезненият удар за Макрон обаче идва от собствения му лагер. Бившите му премиери Едуар Филип и Габриел Атал открито се дистанцират от него. Те призовават за по-строги мерки, включително използване на армията и системи за лицево разпознаване с изкуствен интелект, за да се възстанови контролът върху държавата.

Дори вътре в правителството се признават грешки. Министърът на вътрешните дела предложи оставката си поради липса на предвиждане, а министърът на правосъдието призна пропуски в разузнаването. Многото анализатори свързват този колапс с решението на Макрон да разпусне Националното събрание през юни 2024 г., което остави страната в политическо безвластие.

В крайна сметка, Макрон изглежда е загубил връзката със младите хора – тези, които го изтласкаха към властта през 2017 г. Реформите в образованието и игнорирането на социалния диалог създадоха пропаст, която сега се запълва с гняв и улично насилие.