Публиката в Народния театър усети една болезнена липса по време на традиционния водосвет за началото на новия сезон. Антон Радичев, човекът, чието присъствие десетилетия наред бе символ на театралното изкуство у нас, не успя да се присъедини към своите колеги. На 79-годишна възраст големият актьор е изправен пред едно от най-тежките изпитания в живота си – здравословно състояние, което го приковава към дома и го държи далеч от светлините на прожекторите.

Причината за отсъствието на доайена е тежка форма на невропатия. Самият той споделя с тъга, че състоянието му е сериозно и изисква постоянно пазене на леглото. Въпреки че заболяването не е следствие от диабет, то се оказва изключително упорито и пречи на нормалното му ежедневие. Това идва след друг труден момент по-рано през годината, когато Радичев претърпя хирургическа интервенция заради дискова херния, последвана от дълги месеци на рехабилитация.

В момента ежедневието на актьора е коренно различно от динамиката на сцената. Той е преустановил напълно консумацията на алкохол и цигари, следвайки стриктно указанията на медицинските специалисти. В тази битка той не е сам – неотлъчно до него е дългогодишната му спътница Ема, която се грижи за него с любов и търпение. Макар и физически отделен от театъра, Радичев остава в мислите на своите колеги, които не спират да му звънят и да му вдъхват кураж.

Иронията на съдбата не убягва на големия артист. Той си спомня как навремето се е грижил за своя баща след прекаран инсулт, учейки се в движение на домакински задължения. Сега ролите са разменени и той е този, който се нуждае от подкрепа. Докато прекарва дните си пред телевизора, следейки спортни събития, мислите му неизменно се връщат към втория му дом – Народния театър „Иван Вазов“, където е прекарал повече от половин век.

С над 60 знакови роли в кариерата си и десетки участия в златния фонд на българското кино, Антон Радичев остава един от най-уважаваните творци. От „Хъшове“ до „Опит за летене“, неговият принос бе официално признат и с престижната награда „Икар“ за изключителни заслуги през 2023 година. Последното му излизане пред публика беше в спектакъла „Колко е важно да бъдеш сериозен“, който отбеляза и неговия 50-годишен юбилей на сцена.

Днес най-голямото му желание не са наградите или аплаузите, а просто силата да се изправи отново и да прекрачи прага на театъра. За човек, постигнал всичко с труд и искреност, липсата на сцената е най-голямата болка. Въпреки трудностите, той остава верен на себе си, очаквайки деня, в който отново ще може да усети магията на театралното изкуство от първо лице.