Дълбоко в гъстите джунгли на Чапаре, в отдалеченото село Лаука Ене, се разиграва един от най-напрегнатите политически драми в съвременната история на Боливия. Тук, защитен от въоръжени привърженици и множество контролни пунктове, бившият президент Ево Моралес е превърнал своето убежище в крепост, откъдето категорично отказва да се предаде на властите.

Срещу Моралес тече разследване за предполагаем трафик на деца – тежка обвинение, което той определя като „измислено“. Според бившия лидер, правителството на президента Родриго Пас прибягва до тези методи, тъй като не е успяло да докаже реални случаи на корупция или наркотрафик, което прави обвиненията абсурдни в очите на поддръжниците му.

Страната се намира в състояние на истински колапс. Седем седмици на масови блокади, недостиг на горива, храна и лекарства парализираха големите градове, което принуди правителството да обяви извънредно положение и да изпрати армията по улиците. Моралес разглежда тези събития не просто като протести, а като масирано въстание срещу неолибералния модел и колониалната държава.

Политическото напрежение е толкова високо, че Моралес открито предупреждава за риск от гражданска война. Той твърди, че всяка опитка на полицията или армията да нахлуе в Чапаре, за да го арестуват, ще срещне ожесточен отпор от страна на местните земеделци. Бившият президент подчертава, че неговите структури са добре организирани и готови за защита.

Критиката на Моралес към настоящата администрация е безпощадна – той нарича управлението на Пас „ментирокрация“, или власт на лъжците. Според него единственият начин за излизане от кризата е икономическото възстановяване и спирането на приватизацията на жизненоважни ресурси като водата, електричеството, здравеопазването и образованието.