Докато официалните данни от вътрешността на Русия рисуват картина на абсолютен триумф за партията на Владимир Путин, реалността в посолствата и консулствата по света разказва съвсем различна история. Независими изходни проучвания разкриват шокиращ разрив: руските граждани в чужбина са гласували срещу „Единна Русия“ в съотношение осем към едно, отдавайки предпочитанията си на либералната партия „Нови хора“.

Данните от проекта „Гласуване в чужбина“, обхващащ близо 15 700 души в 22 държави, поставят „Нови хора“ на водеща позиция с 43%, докато „Единна Русия“ набира едва 5,5%. Подобни тенденции са потвърдени и от проучване на движението „Весна“ и проекта „Прогрес“, където либералната формация доминира с 47,3% на всяко едно от изследваните места. В десет страни, сред които Германия и Финландия, партията на Путин дори не успява да премине прага от 5%.

Този политически сдвиг не е случаен. Повечето от гласоподавателите в чужбина са хора, напуснали страната след инвазията от 2022 г. и заемащи категорична антивоенна позиция. Тъй като единствената открито антивоенна партия „Яблоко“ бе изключена от изборите по процедурни причини, много от тях видяха в „Нови хора“ единствената алтернатива за изразяване на своето недоволство.

Атмосферата около избирателните секции в Европа бе странен микс от съветска носталгия и модерен протест. Докато привържениците на Кремъл се появяваха в официални облекла, напомнящи за миналия режим, други гласоподаватели носеха ябълки, които раздават на останалите като символ на солидарност. Въпреки че в повечето мисии всичко премина спокойно, в Женева и Берн се наблюдаваха опити за натиск върху доброволците, провеждащи анкетите.

Забележително е, че руските власти са въвели нови ограничения за гласуващите в чужбина през 2024 г., като са им забранили да гласуват за кандидати в едномандатни okръзи, позволявайки само гласуване за федералните списъци. Тази промяна бе остро критикувана от правозащитните организации, тъй като ефективно блокира пътя на опозиционните кандидати, които през 2021 г. успяха да повлияят на крайните резултати в няколко окръга.

Разминаването в данните за посещаемостта също е огромно. Докато Министерството на външните работи на Русия твърди, че над 212 000 души са гласували в чужбина, независимите наблюдатели смятат, че реалната цифра е три пъти по-ниска. Според тях е имало случаи на „набиване“ на гласове за Путин, особено в Кипър и Ереван.

В заключение, тези избори подчертават дълбокото разделение в руското общество. Кая Калас, шеф на външната политика на ЕС, определи процеса като „сериозен удар по руската демокрация“, подчертавайки, че след потискането на всяко различие, в Русия е останал само „видимостта“ на една демокрация.