В планините на Южна Африка се крие една загадка, която заинтригва изследователите от поколения. На мястото La Belle France се намира стена с рисунки, създадени между 1821 и 1835 г., където сред познатите животни се откроява едно странно същество – дълго тяло, на петна и необичайни, спускащи се надолу бивни, които не приличат на никое животно, живяло в региона през записаната история.

Нови изследвания, публикувани в списание PLOS ONE, предлагат смела теория: това не е плод на въображението, а изображение на дицинодонт – изгаснал преди 200 милиона години растителнояден гигант. Палеонтологът Жюлиен Беноа смята, че древните художници са се вдъхновили от реални фосили, открити в околността.

Това откритие преобръща представата ни за историята на науката. Оказва се, че коренното население на Сан са били де факто първите палеонтолози в света. Те са откривали и интерпретирали останките на праисторически същества в басейна на Кару много преди европейските учени да оформят палеонтологията като официална научна дисциплина.

Ключът към тази загадка се крие в детайлите. Докато свинските бивни са насочени нагоре, тези на т.нар. „рогат змей“ в рисунката сочат надолу – точно както при черепите на дицинодонтите. Тъй като народът на Сан е бил известен с това, че изобразява само реални елементи от природата, вероятността за чиста фантазия е почти нулева.

Освен научната стойност, тези изображения вероятно са имали и дълбок духовен смисъл. В културата на Сан подобни същества са могли да бъдат интерпретирани като „животни на дъжда“ – мощни същества, които притежават силата да свързват света на живите с този на мъртвите.

Така изкуството на Сан се превръща в мост между наблюдението на природата и вярата. Те са документирали съществуването на тези древни животни поне десетилетие преди британския учен сър Ричард Оуън да ги опише официално през 1845 г., доказвайки, че любопитството към миналото е универсално човешко качество.