Бившият американски президент Доналд Тръмп отново разбуни духовете, защитавайки категорично решението си да договаря доставки на дизел с Русия. В своя характерен стил, той се определи като „човек на сделките“, предпочитайки прагматичния подход пред острите критики към чужди лидери. Този ход обаче предизвика нова вълна от дебати и разкри дълбоки разделения дори в собствената му Републиканска партия.

За Тръмп, изглежда, бизнес нюхът стои над традиционната дипломация. „Трябва да сключвам сделки с хора, затова не ги обиждам. Аз съм човек на сделките,“ заяви той на 13 октомври, отговаряйки на въпроси относно критиките към руския президент Владимир Путин. Тази философия, макар и последователна за Тръмп, често влиза в разрез с утвърдените външнополитически норми и стратегии за оказване на натиск.

Не всички в Републиканската партия споделят този възглед. Сенатор Дан Съливан остро разкритикува Путин, наричайки го диктатор, и се противопостави на споразумението, подчертавайки вътрешнопартийните различия по отношение на подхода към Москва. Тръмп от своя страна прехвърли вината за войната в Украйна върху настоящия президент Джо Байдън, твърдейки, че конфликтът никога не би започнал, ако той беше на власт. Той също така повтори недоказаните си твърдения за манипулирани президентски избори през 2020 г., отклонявайки фокуса от същината на сделката.

Сделката, обявена от Тръмп на 9 октомври, предвижда първоначална доставка на над 300 000 метрични тона руски дизел, последвана от допълнителни пратки през следващите месеци. Този ход на администрацията за облекчаване на ограниченията върху руския износ на дизел предизвика недоволство сред законодатели, които твърдят, че може да подкопае усилията за оказване на натиск върху Москва заради инвазията ѝ в Украйна. В контекста на международните санкции, подобни търговски споразумения повдигат сериозни въпроси за ефективността на колективните мерки срещу агресията.

Независимо дали го виждат като гениален преговарящ или като опасен провокатор, Доналд Тръмп продължава да предизвиква световната политическа сцена със своя неортодоксален подход. Сделката с руски дизел е поредното доказателство за неговата готовност да върви срещу течението, дори с цената на вътрешни разцепления и международни критики, в преследване на това, което той смята за „добра сделка“.