Близкият изток се намира в една от най-критичните си фази в съвременната история, предупреди емирът на Катар, Шейх Тамим бин Хамад Ал Тани, по време на Общото събрание на ООН. Той подчерта, че настоящата ескалация и конфликтите с Иран са директен резултат от години на отлагане на дипломатичните решения. Според него единственият реален изход е създаването на регионална система за колективна сигурност, базирана на националния суверенитет и мирното решаване на спорове, за да се предотврати затварянето на жизненоважни водни пътища като Ормузския пролив.

Темата за Газа предизвика най-острите реакции, като емирът на Катар не се поколеба да нарече случилото се там „геноцид във всеки смисъл на думата“. В синхрон с него, турският президент Реджеп Тайип Ердоган определи територията като най-нехуманния концентрационен лагер на нашето време. И двамата лидери настоя за незабавен преустановен на военните операции, пълно изтегляне на израелските сили от Газа и премахване на блокадата, за да се осигури безпрепятствен достъп на хуманитарна помощ.

Турция постави въпроса за глобалния ред, като Ердоган повтори своя емблематичен призив, че „светът е по-голям от петима“. Той остро критикува правото на вето в Съвета за сигурност на ООН и настоя за реформа, при която международното право да се прилага еднакво както към силните, така и към слабите нации. Президентът на Турция призова страните, които все още не признават Палестина, да преосмислят позицията си, като подчерта, че разпространяването на войната към съседни страни няма да помогне на никого.

От своя страна, крал Абдула II на Йордания обвини международната общност в съзнателно бездействие. Той заяви, че липсата на реални санкции и дипломатическа изолация срещу Израел е политически „избор“, а не липса на инструменти. Йорданският монарх предупреди, че разширяването на селищата в Западния бряга и действията на Израел в Южна Сирия застрашават директно водната сигурност на неговото кралство, определяйки принудителното разселване като военно престъпление.

В заключение, регионалните лидери подчертаха, че конфликтите в Залива не само застрашават мира в Близкия изток, но и имат сериозни глобални последици, повишавайки цените на енергията и хранителните продукти в целия свят. Те призоваха за край на политиката на временното управление на кризите и преминаване към решаване на фундаменталните причини за нестабилността, за да се избегне пълна регионална катастрофа.