Историята на компютърното програмиране е неочаквано и дълбоко вкоренена в изкуството на тъкането. Много преди ерата на Силициевата долина, жените в текстилните фабрики на Нова Англия буквално са „изплитали“ паметта за мисиите „Аполо“. Тази технология, известна като „памет с медна нишка“, е използвала принципите на тъкането за съхранение на софтуерен код. Днес базираната в Берлин художничка Алида Сън възражда тази позабравена връзка, доказвайки, че цифровото изкуство не е просто абстрактни редове в облака, а осезаем, физически процес.

В продължение на близо седем години Алида Сън следва забележителен личен ритуал: тя създава ново произведение чрез код всеки божи ден. Вече над 2500 дни тя изследва границите между алгоритмите и човешкото присъствие. За нея програмирането не е дейност, която я приковава неподвижно към екрана, а по-скоро форма на танц. Чрез саморъчно създаден аудио-визуален инструмент, тя превръща движенията на тялото си в геометрични фигури и звуци, превръщайки технологията в продължение на своята физика.

Последната ѝ изложба, озаглавена „RITES“, прави стъпка отвъд виртуалното пространство. Сън си сътрудничи с жени занаятчии от Индия, за да превърне своите цифрови кодове в ръчно тъкани и бродирани гоблени. В тези творби цветовете и шарките, генерирани от алгоритми, оживяват чрез допира на иглата и конеца. Този процес не е просто естетически избор, а политически акт на възвръщане на женското наследство в технологиите, което често бива изтривано от доминираните от мъже разкази за иновациите.

По време на съвместната работа с майсторите от Института за изящни изкуства и занаяти „Свами Сивананда“ в Делхи, Алида открива нов източник на вдъхновение. Когато вижда как жените добавят свои собствени флорални мотиви в нейните геометрични дизайни, тя започва да включва цветя в своите цифрови среди. Този диалог между традицията и бъдещето разрушава изкуствената йерархия между „занаят“ и „висше изкуство“ – разделение, което според Сън е дълбоко вкоренено в патриархалните структури.

Работата на Сън е съзнателно „момичешка“ и игрива, което тя смята за подривно в контекста на сухата технологична индустрия. Ярките цветове и деликатните бродерии в произведения като „Защитете своята игрива причудливост на всяка цена“ контрастират с типичния стерилен вид на софтуерните продукти. За нея кодът е лечебен инструмент, който позволява на хората да се свържат със себе си на физическо ниво, дори през екраните на своите телефони.

В крайна сметка „RITES“ е покана да погледнем на технологиите не като на инструмент за контрол или империализъм, а като на средство за себеизразяване и общност. Чрез съчетаването на древни занаяти и модерен софтуер, Алида Сън не само създава красиви обекти, но и изгражда мост между поколения жени, които са проправяли пътя към дигиталното бъдеще с нишка в ръка.