С наближаването на 150-годишнината от избухването на Априлското въстание, дебатът около официалното признаване на 20 април за национален празник на страната отново излезе на преден план.

Историкът Пламен Павлов е сред категоричните поддръжници на тази инициатива. Според него датата носи огромен исторически заряд, бележейки началото на решителния поход на българите към свободата. Този акт не само промени съдбата на народа ни, но и постави българския въпрос на картата на Европа по начин, който не можеше да бъде игнориран.

Идеята се опира на световния опит, при който много държави честват началото на своите освободителни борби като кулминация на националното достойнство. Като примери се дават Гърция, Сърбия и Франция, където 14 юли е централен стълб на държавната идентичност заради началото на Френската революция.

Поддръжниците на предложението смятат, че издигането на 20 април в национален празник би било акт на преклонение пред саможертвата на предците ни. Това би утвърдило стремежа ни към държавност и равноправие сред останалите европейски народи.

Макар институционално решение все още да липсва, общественият дебат става все по-активен. Признаването на тази дата би затвърдило историческата памет за Априлското въстание като основополагащ момент в пътя ни към независимостта.