Всяка година хиляди млади хора напускат родните си страни, за да се присъединят към Израелските сили за отбрана. Тези „самотни войници“ съставляват около пет процента от общо 170-хилядната армия и за разлика от своите връстници, те изпълняват дълга си без подкрепата на семейството си наблизо.

За мнозина решението не е внезапно. Макс Лонг, израснал в Бостън, споделя, че връзката му с Израел се е градила с години. „Това не се случи за една нощ“, казва той. „Дълбоко в себе си разбирах, че независимо къде се намираме по света, Израел е нашият дом.“

Реалността обаче често е сурова. Преместването в нова страна, съчетано с военна служба на чужд език, създава чувство на изолация. Леви Прегер, който се присъединява към армията през 2019 г., описва тежките моменти: „Когато дойде време за отпуск, приятелите ми говорят как отиват при родителите си, а аз знам, че се прибирам в празен дом.“

Пътят на Прегер е неочакван – той е израснал в Нидерландия без връзка с юдаизма, докато на 17-годишна възраст не открива еврейските корени на семейството си, пазени в тайна след Втората световна война от страх. Това откритие променя живота му и го отвежда в редиците на армията.

След края на службата трудностите продължават. „Не осъзнаваш какво ти липсва, докато не се сблъскаш с ежедневието – гарант, адвокат, помощ с договори. Повечето хора се обаждат на родителите си, но самотните войници нямат тази възможност“, обяснява Лонг. Това е причината той да създаде „Growing Wings“ – неправителствена организация, която помага на бившите войници да се адаптират към цивилния живот, от намирането на дом до справянето с бюрокрацията.

Общността, изградена от организацията, е белязана и от тъга. Смъртта на Ариел Лублинер в Газа и загубата на ветерана Джош Буун напомнят за високата цена, която тези млади хора плащат.

Днес Лонг и екипът му се фокусират върху психичното здраве и подкрепата. „Често говорим за психично здраве, но понякога разликата между живота и смъртта е просто някой да попита как си“, казва Лонг. „Терминът ‘самотен войник’ звучи така, сякаш си сам, но общността е начинът да излезеш от това състояние.“