Индия е разярена. Това, което започна като локално недоволство от изтекли изпитни въпроси, бързо се превърна в масивно социално движение, известно като протестите на „Пърхомите“. Младите хора в страната вече не търсят просто административни корекции, а изискват пълна промяна в системата и незабавната оставка на министъра на образованието.

В основата на този гняв стоят сериозни пробиви в сигурността на най-конкурентните входни изпити за медицински колежи и държавни служебни постове. Трагедията обаче е много по-дълбока от обикновените измами – движението е подтикнато и от ужасяващи случаи на самоубийства сред студенти, които са се почувствали предадени от системата. Сега протестиращите настояват не само за реформи, но и за финансови компенсации за семействата на загиналите.

Премиерът Нарендра Моди се опитва да овладее кризата чрез телевизионни обръщения и обещания за създаването на ускорени съдилища, които да разглеждат делата за изтекли документи. Въпреки че в социалната мрежа X той заявява, че благосъстоянието на младежта е най-важно, гласът на улицата е различен. Студенти като Дакш Бхаргава твърдят, че правителството предлага решения, които са удобни за политиците, а не за нацията.

Сблъсъците в Ню Делхи стават все по-интензивни. В района на Джантар Мантар полицията е използвала сълзотворлив газ и палки, за да разпръсне тълпите, а властите са прибегнали до затваряне на 16 метростанции в центъра на столицата, за да блокират достъпа на демонстрантите до парламента.

Историята на движението е необичайна – то започва през май като сатирична онлайн кампания на т.нар. „Партия на пърхомите“ (Cockroach Janta Party). Ситуацията придобива сериозен политически мащаб, след като към нея се присъединява известният активист Сонам Вангчук, който провежда гладувка, продължила повече от три седмици.

Днес протестите надхвърлят темата за образованието. Те са станали символ на по-широките разочарования от високата безработица, липсата на икономически възможности и търсенето на реална отчетност от страна на властта. Докато опозиционните партии използват случая за натиск в парламента, правителството отговаря с засилено преследване на активисти и критици.