Франция е обзета от вълна от ученически протести, които бързо се разпространяват в цялата страна. Младите хора вече не са съгласни с настоящото състояние на образователната система и излизат на улиците, за да се борят за своите права.

В Париж центровете на напрежението са около гимназиите „Анри IV“ и „Ламартина“, където учениците организират масови демонстрации и блокади. Градът става свидетел на нарастващо недоволство, което се превръща в истинско социално движение.

Ситуацията е още по-драстична в Тулуза и Лил. Там сблъсъците с полицията са станали ежедневие – горящи контейнери и счупени автобусни спирки бележат гнява на младежите, които се сблъскват със сълзав газ в опитите на властите да овладеят хаоса.

Основните причини за този бунт са дълбокото недофинансиране на училищата, опасните сгради и критичния недостиг на преподаватели. Учениците твърдят, че условията за учене са станали неприемлими.

Въпреки силното полицейско присъствие, както учениците, така и техните преподаватели предупреждават, че мобилизацията няма да спре. Те са категорични: протестите ще продължат, докато техните искания за реформи не бъдат изпълнени.