Просвещението е онова съзряване на обществото, което формира неговата идентичност и сила. Наречено „век на разума“, то издига в култ човешката мъдрост и налага съзнанието за нужда от промяна. Този път към израстване е извървян от всяка нация, включително и от българската, със свои собствени стъпки и постижения.

Въпросът къде намираме днешните си просветители е сложен, но историята ни дава доказателства, че дори в най-трудните времена просветителското дело е оцелявало и е било водеща сила. В книгата си „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ Илия Троянов търси това спасение чрез паметта и родовите корени. Историята на Алекс, който губи паметта си и я възвръща чрез своя дядо, ни напомня, че просветителят е личността, която те извежда от мрака към желанието да те има.

Списъкът на българските просветители е дълъг: Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Васил Левски, Христо Ботев и много други. В този пантеон името на Георги Стойков Раковски е изписано с главни букви. Неговите думи „Любовта към Отечеството превъзхожда всички световни добрини“ остават вечен завет за нацията.

Раковски е не само националреволюционер, но и визионерът, който полага основите на българския политически живот. Неговата голяма заслуга е обединяването на разпръснатите бунтовнически чети в единна политическа организация. Както посочва акад. Михаил Арнаудов, биографията на Раковски прилича на увлекателен роман, изпълнен със смели приключения и драматични обрати.

Като публицист и издател на вестниците „Дунавски лебед“ и „Будущност“, Раковски анализира европейската политика с изключителен журналистически усет. Той се утвърждава и като първия български политолог, който дефинира механизмите на властта. Раковски предупреждава, че великите сили се водят единствено от своите егоистични интереси и че българите трябва да бъдат силни и единни, за да постигнат свободата си.

Любопитен факт е, че именно Раковски пръв въвежда понятието „олигархия“ в българския език още през 1864 г. Той критикува остро тогавашните богаташи, които презират народа и поставят личния си интерес над общото благо. Неговите думи за „олигархическия дух“ звучат актуално и в съвременния социално-политически контекст.

Въпреки че често изпращаме децата си да учат в чужбина, натрупаните знания са най-ценни, когато се прилагат в България. Раковски е доказателство, че ентусиазмът и пламенността могат да събудят народната свяст и да променят хода на историята. Неговата мисия остава пример за това как един човек може да се превърне в значителен фактор на историческия процес чрез воля, нравствена култура и безпределна любов към родината.