Сърцето на Европа, Брюксел, отново бе сцена на мащабен протест, където десетки хиляди граждани – според организаторите близо 60 000, а според полицията около 45 000 – излязоха по улиците, за да дадат глас на планетата. Носещи гигантски надуваем глобус, който сякаш крещеше за помощ, те ясно заявиха едно: време е за незабавни действия срещу климатичните промени.

Организиран от Климатичната коалиция и редица други екологични организации, маршът достигна своя кулминация пред институциите на Европейския съюз. Посланието беше недвусмислено: край на субсидиите за изкопаеми горива, по-високи данъци за индустриите, които замърсяват, и справедлив преход към чиста енергия за всички. Това не е просто искане, а отчаян призив за промяна на курса.

Протестът не е случаен. Той идва след едно лято, белязано от безпрецедентни горещини и повтарящи се топлинни вълни из цяла Европа. Белгия също не бе пощадена, преживявайки смъртоносни жеги и опустошителни горски пожари в природния резерват Високи Фенеси. Тези събития са осезаемо доказателство, че климатичната криза вече не е далечно бъдеще, а жестока реалност.

На фона на този нарастващ обществен натиск, очакванията за предстоящата конференция COP31 остават ниски. Докато САЩ, макар и с променена администрация, бяха отстъпили от международните климатични усилия по времето на Доналд Тръмп, то и в Европа темата за климата сякаш изпада от челните позиции на политическия дневен ред. Това създава усещане за разминаване между нуждите на планетата и скоростта на политическите решения.

Като допълнително разочарование, Европейската комисия предлага отлагане с една година (от 2027 г. за 2028 г.) на изискванията за докладване за вносителите на изкопаеми горива съгласно правилата на ЕС за метана. Тази промяна, която предстои да бъде одобрена от законодателите и държавите членки на ЕС, е възприемана като забавяне на вече спешни мерки, което поражда въпроси за истинската ангажираност на политиците към борбата с климатичните промени.