Вашингтон официално обявява нов курс към Централна Азия, като поставя началото на мащабно икономическо настъпление в региона. Посещението на държавния секретар Марко Рубио в Самарканд не е просто дипломатически жест, а стратегически ход за разширяване на американското присъствие и намаляване на зависимостта от единични източници на суровини.

В центъра на новата стратегия стоят критичните минерали, които са гръбнакът на технологиите на 21-ви век. Рубио подчерта, че диверсификацията на веригите за доставки е глобален приоритет и че разчитането на един-единствен регион за 100% от ресурсите е рисковано. Узбекистан, с богатите си залежи, се превръща в ключов партньор за САЩ в този стремеж.

Икономическият мащаб на визитата е впечатляващ – делегация от близо 300 американски компании придружава държавния секретар, обсъждайки сделки, които могат да достигнат милиарди долари. Според Рубио това е само началото на по-дълбок ангажимент с регион, който досега е бил пренебрегван от американските политици.

По отношение на геополитическото влияние, Вашингтон не се опитва да принуди страните в региона да избират между САЩ и Китай. Вместо това, подходът е базиран на конкурентно предлагане на възможности, като Узбекистан се възприема като отворена и бързо развиваща се икономика, готова за различни партньорства.

Програмата на Рубио включва срещи с най-високите държавни фигури в Узбекистан, включително президента Шавкат Мирзиёев и външния министър Бахтиёр Саидов, както и разговори с представители на Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и Туркменистан в рамките на формата С5+1.

Освен икономическите цели, визитата стана повод и за изясняване на напрегнатите отношения между Вашингтон и Киев. Рубио категорично отрече твърденията на Володимир Зеленски за временно спиране на споделянето на разузнавателна информация, като призова и двете страни в конфликта с Русия да се фокусират върху постигането на мир.