Много хора смятат, че недостигът на средства е основната причина за глобалната жилищна криза, но истината е далеч по-сложна. На Световния градски форум в Баку стана ясно, че най-голямата пречка пред създаването на нови домове не е финансовата недостиг, а сериозният провал в комуникацията между централните правителства и местните общински администрации.

Кметът на Коня, Угур Ибрахим Алтай, подчерта, че простото строене на сгради не е решението. Според него жилищата трябва да бъдат напълно интегрирани в градската среда, вместо да бъдат изолирани квартали. Целта трябва да бъде създаването на пространства, където семействата и децата могат да бъдат щастливи и да живеят в хармония с останалата част от града.

Различна перспектива предложи и Ахмад Абулабан от общината на Рамала. Той сподели, че в условия на постоянни предизвикателства, градското управление е станало експерт в управлението на кризи. Според него устойчивостта се развива в три ключови етапа: първо оцеляване, след това адаптация и накрая растеж след всяка криза.

От своя страна Маурисио Родас, бивш кмет на Кито, подчерта, че градските лидери нямат лукса да се занимават с идеологии или политика. Тяхната роля е чисто прагматична и фокусирана върху резултатите, тъй като всяко тяхно действие оказва незабавен ефект върху ежедневието на гражданите, което ги поставя под постоянен обществен контрол.

Мащабът на влиянието на градовете е огромен – те генерират около 80% от световния БВП и са дом на повече от половината човечество. Същевременно обаче те са отговорни за над 70% от глобалните емисии на въглероден диоксид, което прави градското управление неразривно свързано с климатичната, икономическата и социалната политика.

Предизвикателствата обаче остават сериозни, особено когато местните власти имат ограничена власт и са принудени просто да изпълняват федерални решения. В Малайзия например се наблюдава сблъсък между държавните политики за достъпни жилища и интересите на застройвачите, които често са фокусирани единствено върху печалбата.

Ставът е критичен – ООН предупреждава, че без спешни и координирани интервенции, до 2050 година до 3 милиарда души в целия свят могат да се окажат в условия на бедност и живеещи в slum-квартали.