„Засукан свят – не можеш го разбра.“ С тези думи на Николай Хайтов можем да опишем настоящата реалност, в която отново се опитваме да подредим държавата, сякаш е на маса за игра. Уви, тя остава непроменена, очаквайки поредните властници. Макар и да се залъгваме с надежда за промяна, трябва да бъдем честни – ситуацията е сложна и решенията не идват лесно.

Пропиляхме мечтите си, забравихме да се изправим и да продължим напред. Докато вълците разграбваха нашето общо наследство, ние бяхме оставени на произвола на съдбата. Днес хищниците отново са около кошарата, чакайки да приберат и най-младите, а ние продължаваме да се поддаваме на илюзорни обещания.

Хайтов е прав: „Дето мислиш, че е зло – то добро излиза, а доброто – зло.“ В нашия контекст всичко се свежда до принципа „сам си – сам се оправяй“. Животът отдавна спря да бъде шега, но ние продължаваме да живеем в цикъл на блуждаене и оцеляване, губейки представа за времето.

В този засукан свят времето се изплъзва, без да оставя следи след нас. Липсата на истински идеали, заменени от преследването на личен интерес, ни държи в капана на едно безжизнено съществуване. Но както ни напомнят „Диви разкази“: „Всеки си има по една орисница, моите трябва да са били две! Цял живот едната рови да ме закопава, другата ме възкресява.“

Днес отново сме в кошарата, пазейки своето бъдеще. Остава ни надеждата, че ще успеем да съхраним себе си и своите рожби в това несигурно време.

Автор: проф. д.н. Венелин Терзиев