Европа се намира в капана на жилищна криза, която не показва признаци на отслабване. Докато Брюксел предлага „омнибус“ пакети за административно облекчаване, група държави, водени от Ирландия, бият тревога. Според тях, вместо да ускорят процесите, новите регулации рискуват да създадат още по-голям хаос в издаването на разрешителни за строеж.

Проблемът е сериозен – между 2010 и 2024 година цените на имотите в ЕС са скочили с 53%, а наемите с 25%. Ирландия, заедно с Австрия, Гърция, Литва, Полша, Словакия и Словения, настоява, че проблемът не е в липсата на дерегулация, а в лошото съгласуване на съществуващите закони. Те се опасяват, че опитите за „почистване“ на законодателството всъщност ще забавят изграждането на жизненоважна инфраструктура и домове.

В основата на спора стои въпросът за времето. Мащабни проекти – от енергийни централи до жилищни комплекси – често затъват в лабиринт от национални и европейски правила. Комисията се опитва да предложи по-бързи екологични оценки, но правителствата предупреждават, че тези промени не се вписват добре в досегашната правна рамка, което създава административна неяснота.

Икономическият комисар Валдис Домбровскис защитава стратегията за намаляване на административната тежест с 25% за бизнеса, виждайки в това ключ към конкурентоспособността на ЕС спрямо САЩ и Китай. За него това е необходимо „дълбоко почистване“, което трябва да спести милиарди евро годишно и да привлече нужните инвестиции.

От друга страна, екологични организации и критици виждат в тези пакети „дерегулация чрез измама“. Според тях усилията за бързина не трябва да бъдат за сметка на социалните стандарти и опазването на околната среда. Те твърдят, че настоящата криза е плод на пазар, който поставя печалбите пред достъпността, а не на прекалено много регулации.

Така пред Европа стои сложна дилема: как да се балансира между спешната нужда от строителство, зелените цели и конкурентоспособността, без да се разруши крехката правна стабилност, от която се нуждаят инвеститорите.