Стратегическият проток Хормуз, през който преминава близо четвърт от световния нефт по море, отново се превръща в център на геополитическото напрежение. Иран и Оман постигнаха договореност относно географските координати на предлагания корабен маршрут, което бележи нов етап в опитите за стабилизиране на този критичен воден път.

Според представители на иранското министерство на външните работи, двете страни подготвят съвместно изявление, което ще обхване технически, правни, екологични и свързани със сигурността аспекти. Въпреки този дипломатически прогрес, Техеран ясно заявява, че пълното възстановяване на навигацията зависи от прекратяването на американската военно-морска блокада на иранските пристанища.

Основният конфликт в преговорите се корени в въпроса за суверенитета. Иран настоява за правото си да събира такси за преминаване през протока, твърдейки, че упражнява контрол над него. Това решение е в пряк разрез с позицията на САЩ и държавите от Персийския залив, които се опират на Конвенцията на ООН за морското право, изискваща навигацията в района да остане свободна за всички.

Ситуацията е допълнително усложнена от противоречиви сигнали за ролята на Вашингтон. Докато някои ирански медии твърдят, че преговорите с Оман за създаване на т.нар. “среден коридор” нямат нищо общо със САЩ, президентът Доналд Тръмп твърди, че Америка е част от процеса. Той подчертава, че протокът ще бъде отворен скоро, като не изключва възможността за “тежък удар”, ако дипломацията се провали.

Кризата, която започна след удари на САЩ и Израел през февруари, предизвика сериозни колебания на енергийните пазари. Анализатори смятат, че постигането на компромис е единственият реалистичен сценарий, тъй като алтернативите – като военен контрол над водния път или смяна на режима в Иран – биха били стратегически и финансово непосилни за Вашингтон.