Опитът за легализиране на асистираната смърт в Англия и Уелс претърпя сериозен неуспех, след като законопроектът буквално изтече във времето. Докато поддръжниците на инициативата говорят за „чиста обструкция“, мнозина се питат дали това е краят на един от най-чувствителните дебати в съвременната британска политика.

Всичко започна с историческо гласуване в Камарата на общините през юни, където депутатите дадоха зелена светлина на правото на неизлечимо болни хора да избират края си. Законопроектът обаче трябваше да премине и през Камарата на лордовете. Там обаче процесът се превърна в истинска процедурна война. С внесени над 1200 поправки, дебатите се проточиха до точка, в която приемането на закона стана невъзможно преди края на парламентарната сесия.

Лорд Чарлз Фалконър, който защитаваше текста в горната камара, не спести критиките си, определяйки действията на опонентите като манипулация чрез безкрайно говорене. Според него, малка група лордове е успяла да парализира волята на мнозинството чрез умишлено бавене. Ким Лийдбийтър, основният двигател на законопроекта, изрази дълбоко разочарование, подчертавайки, че лишаването на хората от този избор е въпрос на несправедливост.

От друга страна, противниците на закона, включително християнски медицински организации, реагираха с облекчение. Техният аргумент остава непроменен: невъзможно е да се създаде напълно безопасна услуга, която да не оказва натиск върху най-уязвимите групи от обществото. Те се опасяват, че легализирането на асистираната смърт отваря врата към злоупотреби, които не могат да бъдат напълно контролирани.

Въпреки провала, активистите са категорични, че няма да се откажат. Очакванията са въпросът да бъде повдигнат отново при следващото свикване на парламента в средата на май. Макар че законодателният процес ще трябва да започне отначало, поддръжниците вярват, че обществените нагласи и глобалните тенденции в страни като Австралия, Канада и редица европейски държави са на тяхна страна.