За мнозина в Газа наближаването на дъждовете не е символ на обновление, а източник на истински ужас. Семейства като това на Абдула Сиям са принудени да преместват малкото си вещи в единствените сухи ъгли на домовете си, надявайки се, че пукнатините в таваните няма да се разширят под натиска на стихиите.

Ситуацията е критична и за съседите им. Мариам Абу Хазеин прекарва дните си в непрекъсната борба с настъпващата вода в дома си, използвайки кофи и чистачки, за да предотврати намокването на малкото одеяла, които притежава. За нея границата между защитения дом и откритата улица е станала почти невидима.

Мащабът на разрухата е огромен и засяга десетки хиляди хора. Според данни на ООН, над 4000 сгради са сериозно повредени, като повече от 2300 от тях все още са обитавани от близо 44 000 души. Тези сгради често са в критично състояние, което ги прави изключително опасни.

Икономическото бреме е другото голямо предизвикателство, пред което са изправени цивилите. Цените на най-необходимите материали за подслон, като брезенти и палатки, са скочили значително, което прави дори минималната защита от вятъра и студа непосилна за много семейства.

Освен суровата зима, съществува и постоянната опасност от внезапно срутване на нестабилни конструкции. Трагедии като тази с жилищната сграда Ал-Саада напомнят, че за хората, живеещи в повредени сгради или в пренаселени лагери, рискът за живота е ежесекунден.

Хуманитарната помощ е блокирана от множество пречки, което затруднява всякакви опити за смяна на ситуацията. Липсата на строителни материали и огромният недостиг на международно финансиране означават, че инструментите за укрепване на подслоновете често не достигат до най-уязвимите групи.

С наближаването на дъждовния сезон въпросът в Газа вече не е само за комфорт, а за самото оцеляване в територия, чиято инфраструктура е почти напълно унищожена и където всяка буря носи нова заплаха.