Политическата сцена в Русия бе разтърсена от ново решение на съдебната власт, което окончателно изолира критичните гласове преди предстоящия вот през септември. Върховният съд на страната постанови забрана за участие на единствената политическа формация, която открито се обявяваше срещу продължаващия военен конфликт. Този ход практически елиминира всякаква легална алтернатива на официалния държавен курс в изборните бюлетини.

Развитието на събитията предизвика вълна от недоумение сред политическите наблюдатели, тъй като само броени дни по-рано Централната избирателна комисия беше дала своята единодушна благословия за регистрацията на партията. Подобен рязък завой в позицията на институциите е рядкост и веднага породи въпроси относно автентичността на първоначалните решения и независимостта на изборния процес.

Сред анализаторите се появиха сериозни спекулации, че първоначалното одобрение от страна на ЦИК не е било нищо повече от внимателно планирана маневра, дирижирана директно от Кремъл. Според тези теории, целта е била за кратко да се създаде илюзия за демократична отвореност, която впоследствие да бъде „коригирана“ чрез съдебната система, демонстрирайки твърдост спрямо нежеланите кандидати.

С премахването на антивоенната партия от изборната надпревара, предстоящите избори се очертават като строго контролирано събитие без реална конкуренция в опозиционния сектор. Това решение изпраща ясен сигнал към руското общество, че организираното политическо несъгласие с текущата външна политика няма да бъде допуснато до официалните трибуни по време на изборния ден.