Центърът на една столица рядко е просто географско понятие. За съвременния художник Красимир Терзиев той представлява по-скоро тежест, която се стоварва върху ежедневието на гражданите, наситена със символиката на минали и настоящи властови структури. В най-новия си проект авторът изследва именно това усещане за „огъване“ на познатите ни ориентири, предлагайки един по-различен прочит на градската среда, в която съществуваме.

Новата самостоятелна изложба „База и надстройка“, подредена в Sarieva/Gallery в пространството на DOT Sofia, се явява естествено продължение на дългогодишните творчески търсения на Терзиев. Тя не е просто естетическо упражнение, а опит за съпротива срещу статичността на архитектурните паметници и тяхното идеологическо внушение. Според твореца, светът преминава през фундаментална промяна в своята „геометрия“, където старите репери вече не служат за сигурни опори на нашето битие.

Интересът на Красимир Терзиев към сърцето на София не е случаен. Мнозина помнят неговата мащабна инсталация върху бившата площадка на мавзолея на Георги Димитров, озаглавена „Между миналото, което е напът да се случи, и бъдещето, което вече е било“. Новата експозиция в галерията задълбочава тези теми, фокусирайки се върху връзката между материалната основа на обществото и неговата идеологическа обвивка, която често изглежда по-реална от самата база.

Един от основните акценти в творчеството му остава липсата на усещане за постигната минимална справедливост в съвременното общество. Именно това усещане за социален дефицит го провокира да гледа на познатите сгради и площади не с носталгия или примирение, а с критично око. Художникът се стреми да деконструира тежестта на властовите центрове, за да открие начин да отслаби тяхното влияние върху съзнанието ни като свободни граждани.

Желаещите да се докоснат до този провокативен визуален свят имат възможност да го направят до 26 април 2026 г. Тогава е предвиден и официалният финисаж на изложбата, по време на който посетителите ще могат да разговарят лично с автора. „База и надстройка“ е покана за размисъл върху това как самите ние оформяме пространството около нас и как то, понякога неусетно, огъва нашите собствени представи за реалност.