Прага, юли 1973 година. Обикновен летен ден се превръща в истински кошмар за група хора, чакащи на спирка за трамвай на площад „Стросмайер“. Без предупреждение камион се врязва с огромна скорост в тълпата, оставяйки след себе си кръв, викове и ужас. За волана е 22-годишната Олга Хепнарова, която не е жертва на инцидент, а извършител на едно от най-жестоките планирани нападения в историята на Чехословакия.

Мотивът на Олга е бил дълбоко забита в душата ѝ омраза към цялото общество. Тя се е чувствала отхвърлена и предадена, което я е довело до решението да „отвърне“ на света. Преди самото нападение тя изпраща писма до местните вестници, в които обявява себе си за жертва на жестокост и заявява, че смъртта на невинните е единственият начин да се отмъсти за собствените ѝ страдания.

Корените на този мрак се простират още от детството ѝ. Олга твърди, че е била жертва на насилие от страна на родителите си и постоянен тормоз от съучениците си. Опитът за самоубийство на 13 години я отвежда в психиатричната болница в Опарани, където вместо лечение, тя среща още повече жестокост. Тези преживявания превръщат младото момиче в мизантроп, който вижда в хората само злоба.

Планирането на престъплението е било хладнокръвно. Хепнарова избира конкретната локация заради ниския бордюр и наклона на улицата, който ѝ позволява да набере достатъчно скорост. След като прегазва осем души и рани много други, тя просто излиза от камиона и спокойно запалва цигара, демонстрирайки пълно отсъствие на емпатия към жертвите си.

Правосъдието е било бързо и безпощадно. Въпреки опитите на защитата да я представи за психично болна, Олга е призната за виновна и осъдена на смърт. На 12 март 1975 г. тя става последната жена, екзекутирана в Чехословакия. Нейната мрачна история по-късно вдъхновява филма „Аз, Олга Хепнарова“, който разглежда тънката граница между личната трагедия и масовото убийство.