Малко хора си представят Адолф Хитлер с четка в ръка, но преди да се превърне в един от най-мрачните диктатори в човешката история, той е бил обземен от мечтата да стане професионален художник. Този ранен период от живота му разкрива една странна страна на личността, която по-късно ще доведе света до ръба на катастрофата.

Пътят му към изкуството обаче е бил осеян с разочарования. В периода 1907-1908 г. той се опитва два пъти да влезе във Виенската художествена академия, но и в двата случая е отхвърлен. Причината е била сурова и директна – липса на достатъчно талант. Остава въпросът дали този удар по егото му е повлиял на бъдещия му фанатизъм или съдбата му е била предначертана.

Предпочитанията на бъдещия лидер са били консервативни – той е рисувал предимно пейзажи и архитектурни сгради. Иронията тук е болезнена: много от тези сгради и градове, които той е превръщал в платна, по-късно са били напълно унищожени в резултат на военните действия, които самият той е разпоредил.

След края на Втората световна война американската армия изземва множество от творбите му. Част от тях се озовават на пазара на изкуството и се продават за значителни суми, докато други изчезват в неизвестност. До днес са запазени и известни само около 50 от неговите творби, които служат като странно напомняне за алтернативния живот, който диктаторът е желал.

Анализирайки тези картини, виждаме един човек, който е търсил признание, но не е притежавал визията и уменията за истинско изкуство. Тази липса на творчески успех може би е била искрата, която е насочила амбициите му към политическата власт и разрушението, превръщайки го в най-големия кошмар на Европа.