В продължение на десетилетия по тъмните пътища на Западна Пенсилвания се разпространяваше една зловеща легенда. Местните го наричаха „Зеленият човек“ или „Чарли без лице“. Според разказите, това бил призрак на работник, паднал в котел с киселина, чието тяло свети в призрачно зелено и чието присъствие можело да спре двигателите на автомобилите. Младите хора се страхували да паркират в усамотените части на щатския път 351, опасявайки се от среща с това мистично създание.

Зад този ужасяващ мит обаче не стоеше никое свръхестествено същество, а истински човек с името Реймънд Робинсън. Той не беше чудовище, а жертва на ужасен инцидент в ранното си детство. През 1919 г., когато е бил едва на осем години, Реймънд се опитва да достигне птично гнездо върху един мост. В този момент той случайно докосва жив електрически проводник, през който преминават цели 11 000 волта. Токът буквално изгаря голяма част от лицето му и му отнема очите и носа.

Въпреки тежките наранявания, Реймънд оцелява, но остава с белези, които шокират всеки виждал ги. Като възрастен, той се стреми да води тих живот, избягвайки погледите на обществото. За да не бъде обект на присмех и жестокост, Робинсън започва да излиза на разходка само през нощта, когато мракът скрива деформираните му черти. Именно тези нощни разходки, в combination с отражението на фаровете в дрехите му, раждат легендата за „Зеления човек“.

Жизненят път на Реймънд е белязан от изолация, но и от неочаквана човечност. Докато някои го възприемали с ужас или дори се забавлявали на сметка на него, други станали негови приятели. Някои местни младежи дори му носели цигари и бира по време на нощните му обиколки. Робинсън се издържал, като ръчно изработвал колани, портфейли и изтривалки за крака, които продавал, за да си осигури минимален доход.

Историята на Реймънд Робинсън е напомняне за това как човешкото въображение може да превърне една лична трагедия в страшила за цял регион. Той почина от естествени причини през 1985 г. на 74-годишна възраст. Макар той вече да не блуждае по пътищата на Пенсилвания, митът за Чарли без лице остава жив, но сега, когато знаем истината, той вече не е история за ужаси, а разказ за един изключително силен и добър човек, който оцелял срещу всички шансове.