Когато през 1988 г. на екраните излиза „Кървавият спорт“, публиката е заинтригувана от надписа в края на филма, който твърди, че историята е базирана на реалните приключения на Франк Дъкс. Филмът се превръща в култова класика и изстрелва Жан-Клод Ван Дам към световната слава, но истината зад тази „реална история“ е далеч по-странна и много по-малко героична.

В своите мемоари Франк Дъкс рисува портрета на истински воин. Той твърди, че още на 16 години е пътувал до Япония, където е шокирал местните майстори със своите умения и е бил приет в общността на нинджите. По-късно, докато служи в Корпуса на морските пехотинци, той уж е взел участие в „Кумите“ – таен и незаконен турнир по бойни изкуства в Бахамите, който става основа за сюжета на известния филм.

Според Дъкс, той е излязъл победоносен, поставяйки рекорди за най-бърз нокаут и най-силен удар. Но приключенията му не спират дотук. Той твърди, че през 80-те години е бил секретен агент на ЦРУ, изпълнявайки опасни мисии в Югоизточна Азия, Никарагуа и Ирак, за което е бил награден в тайна с Медала на честта.

Проблемът е, че няма абсолютно никакво доказателство за тези твърдения. С настъпването на дигиталната ера, лъжте на Дъкс започват да се разпадат. Военните му записи показват, че той никога не е напускал Сан Диего, а единствената му констатирана контузия е била падане от камион, който е трябвало да боядиса. Медалите, които е представял, се оказват неправилно комбинирани ленти, които дори не принадлежат към морските пехотинци.

Дори менторът му, Сензо „Тигър“ Танака, се оказва плод на фантазията. Проверки в регистрите на Калифорния не откриват човек с това име, починал през 70-те. Още по-абсурдното е, че името Сензо Танака присъства в романа за Джеймс Бонд „Живееш само два пъти“ на Иън Флеминг, където е името на един нинджа командир.

Дори сценаристът на „Кървавият спорт“ по-късно признава, че е приел думите на Дъкс за истина, без да ги проверява. Въпреки всичко, Дъкс успява да се вкара в Холивуд и дори съди Жан-Клод Ван Дам през 1996 г. В крайна сметка, съдът му присужда кредит за „историята“, което е подходяща метафора за целия му живот – една добре разказана, но напълно измислена легенда.