Представете си, че пресичате улицата и внезапно се случва фатална катастрофа. В една реалност вашият живот приключва, но според завладяващата теория за квантовото безсмъртие, вие просто продължавате да съществувате в друга, паралелна вселена, където сте оцелели. Тази концепция предполага, че субективното преживяване на смъртта е невъзможно, защото съзнанието винаги се „премества“ в реалност, в която животът продължава.

Произходът на идеята: Многосветната интерпретация

Идеята се корени в „многосветната интерпретация“ на квантовата механика, предложена от Хю Еверет III през 1957 г. Според нея вселената постоянно се разклонява при всеки квантов избор, създавайки безброй паралелни светове, в които се случват всички възможни сценарии.

Известният мисловен експеримент с „Котката на Шрьодингер“ илюстрира парадокса: в квантовия свят частиците съществуват в суперпозиция от състояния. Едва когато бъдат наблюдавани, реалността се „колапсира“ до един конкретен изход. Мултивселената обаче твърди, че всички тези изходи се реализират в различни разклонения на реалността.

Квантово самоубийство и оцеляване

През 1986 г. Юън Скуайърс официално дефинира квантовото безсмъртие, а по-късно физикът от MIT Макс Тегмарк разглежда концепцията за „квантово самоубийство“. В негов теоретичен експеримент, човек използва квантов механизъм, за да определи съдбата си. Дори при лош шанс, съзнанието на индивида би „пътувало“ само по клоните на реалността, в които той остава жив.

Все пак, учените са скептични. Основният проблем е физическото остаряване и деградацията на тялото. Самият Тегмарк признава, че смъртта може да не е бинарна, а постепенно угасване на съзнанието, което прави идеята за вечен живот в квантов свят логически трудно защитима. Към момента това остава завладяващ мисловен модел, който ни кара да преосмислим природата на нашето съществуване.