В света на медицината понякога се случват истории, които ни напомнят за силата на човешкия дух и науката. Двама малки герои, тежащи едва 750 грама, бяха на прага на пълна слепота поради агресивна ретинопатия на недоносеното. Родени в 26-ата и 28-ата гестационна седмица, тези бебета се сблъскаха с тежко изпитание още в първите си дни от живота.

Поради критичното им състояние, стандартната операционна зала беше извън въпрос. Затова доц. д-р Александър Оскар от столичната болница „Проф. Иван Митев“ предприе смел ход – извърши спасителните интервенции директно в кувьозите. Прецизността на операцията бе огромна, тъй като пациентите бяха толкова малки, че буквално се побираха в две човешки длани.

Пътят към спасението за едното дете започна далеч от столицата. Бързата и точна диагноза, поставена в град Русе от д-р Тодор Кожухаров, се оказа решаваща. След консултация със специалисти в София, бебето бе незабавно транспортирано, за да получи шансът за зрение, който семейството му толкова силно очакваше.

Другата история е много по-трагична, но не по-малко важна. Второто дете, което също се бореше за зрението си, е със синдром на Даун и е било изоставено от родителите си. Въпреки липсата на семейна подкрепа и социалния контраст, медицинският екип не направи разлика в грижите и усилията за спасение.

Философията на д-р Оскар е ясна и вдъхновяваща: за един лекар не съществуват „желани“ или „нежелани“ деца. В неговите очи имаше само два човешки живота и четири очи, които заслужаваха да видят света. Тази история е мощен пример за етиката в медицината и безрезервната борба за всеки един живот.