В дълбините на пещерата Ин, разположена в провинция Биледжик, Турция, археолозите откриха нещо наистина необичайно. Става въпрос за колекция от около 25 фигурки на костенурки, изваяни от варовик и глина, които ни отвеждат обратно в далечното минало – до около 14 500 г. пр. н. е. Тези артефакти, открити под ръководството на професор Дениз Сари, предлагат нов поглед върху духовния свят на хората от епохата на ледниците.

Датирането на находките поставя тези скулптури в епипалеолитния период, време, когато човечеството все още е било в ролята на ловци и събирачи, далеч преди появата на земеделието. Най-голямата от фигурките достига размери от около 30 сантиметра дължина и 20 сантиметра ширина, което подчертава значимостта на тези обекти за тогавашната общност.

Интригуващото е, че фигурките не са изработени с цел декорация. Грубите им форми и начинът, по който са били забити вертикално в почвата около кръгла архитектурна структура, подсказват, че те са имали ритуален характер. Професор Сари предполага, че пещерата не е била просто дом, а свещенно място за провеждане на церемонии.

Една от най-забележителните теории свързва тези костенурки с самия ландшафт. Изследователите смятат, че хълмът Гедиккая прилича на костенурка, което може да е породило своеобразен „планински култ“. Някои от по-малките фигурки изглеждат така, сякаш умишлено имитират очертанията на този хълм, превръщайки природата в обект на почитание.

Символиката на костенурката често е свързана с дълголетието и устойчивостта, подобно на това, което се наблюдава в натуфианската култура. Археолозите дори правят паралели с модерния празник Хидирелез, при който хората заравят своите желания в земята, което допълнително подкрепя теорията за магическия смисъл на находките.

В момента тези безценни артефакти се съхраняват в музея на Биледжик и университета „Шейх Едебали“, където ще бъдат подложени на по-задълбочен анализ. Това откритие е още един доказващ елемент, че дори в най-суровите периоди на ледената епоха, хората са притежавали сложни вярвания и богата символична култура.

Leave a Reply