Една древна легенда на племето кайова шепне за сътворението: „В първия ден, край вечните води, Творецът посади Дървото на Великия Път, чиито клони докосваха небесата. По кухия му ствол слязоха всички живи твари, а след тях – мъжът и жената кайова, които цял ден бродиха из новия свят. Вечерта, връщайки се при Дървото, те срещнаха бизоните. Творецът им рече: „Това са бизони. Те ще ви дават храна и облекло. Но в деня, когато изчезнат от земята, знайте – краят на кайова е близък и слънцето ще залезе.“ И както легендата предсказва, почти се случи… Бизонът е удивително създание с още по-забележителна история, която се простира през милиони години и се преплита с човешката съдба. Ето десет ключови момента от живота на тези величествени обитатели на степите:

1. Древните свидетели на Земята

Науката твърди, че бизоните са се обособили като отделен вид преди около пет милиона години. Тяхната многочисленост е била ключът към оцеляването им през безбройните катаклизми, връхлитали планетата.

2. Мощни атлети от прерията

Един внушителен мъжки бизон може да достигне тегло до 1000 кг, дължина на тялото до 3 метра и височина в холката до 2 метра. Характерната мускулеста гърбица му позволява да разрива снега като булдозер в търсене на храна. Женските са по-дребни, тежащи до 500 кг. Главата им е масивна, с широко чело и мощни извити рога. Здравите им крака поддържат това огромно тяло, а опашката е сравнително къса, завършваща с четка.

3. Изненадваща бързина и грация

Въпреки внушителния си вид и привидно тромавото тяло, бизонът е невероятно бърз и пъргав. Когато се наложи, може да развие скорост до 65 километра в час и да скочи на височина до 1,8 метра! Освен това, тези гиганти са и отлични плувци.

4. Архитекти на екосистемата

Хранителният режим на бизона включва предимно тревисти растения, листа, клонки и млади филизи. През зимата те се прехранват със суха трева, лишеи и клони, разравяйки снежна покривка до метър с копитата и муцуните си. Пасат най-вече сутрин и привечер, но също и през деня или нощта. Обичат да правят „прашни бани“, търкаляйки се в прахта или пясъка. Ежедневно търсят водоеми, често спирайки да ближат каменна сол. През суровите зими утоляват жаждата си, ядейки сняг. Бизоните играят жизненоважна роля в екосистемата на полетата – пасат вредни треви, разравят почвата и я наторяват с изпражненията си, поддържайки я плодородна.

5. Обществен живот и драматични дуели

Бизоните са териториални животни. Женските и мъжките живеят в отделни групи, събирайки се в огромни стада по време на летния размножителен период. Мъжките често водят зрелищни битки за доминация или за женска. Дуелът започва с мучене, търкаляне по земята и тръскане с глава, преди да прерасне в сблъсък с рога, който може да продължи до два дни. След девет месеца бременност женските раждат едно или две телета, които кърмят около седем месеца.

6. Изолиращата прегръдка на козината

По главата, врата, предната част на гърба, гърдите и предните крака на бизоните растат дълги, до 50 см, косми, образуващи гъста грива. Под главата се виждат удължени косми, наподобяващи брада. Тъмната кафява козина, която е толкова дебела, че снегът не се топи върху нея, осигурява невероятна изолация, позволявайки им да издържат на екстремно ниски температури. Меката вълнообразна козина по задните части и корема се сменя през пролетта.

7. Светът през сетивата на бизона

Обонянието е най-добре развитото сетиво при бизоните, следвано от слуха. Зрението им е относително слабо. Смята се, че могат да подушат животно от 2 км разстояние, а вода – дори от 7-8 км. Те издават разнообразни звуци – от рев до дълбоки, гърлени тонове. През размножителния период ревът на мъжките може да се чуе на 5-8 км, особено силно, когато реват няколко животни едновременно.

8. Почти изгубени, но спасени

През XIX век бизоните стават основна мишена за ловците, което почти довежда до пълното им изчезване. До 1885 година са останали едва няколкостотин екземпляра, а през 1891 година в дивата природа са преброени само 32 животни. Ловците са взимали само кожата, оставяйки труповете да гният. Американската армия и правителството активно подкрепят избиването им, за да помогнат на фермерите и да отслабят индианското население. Днес броят на бизоните, както в дивата природа, така и във ферми, се оценява на около 450 хиляди, но едва 25-30 хиляди от тях са без примеси на домашна крава.

9. Национален символ на САЩ

От 1 ноември 2016 година американският бизон е официалното национално животно на САЩ, благодарение на закон, подписан от президента Барак Обама. След четиригодишни усилия на Дружеството за опазване на дивата природа, този величествен бозайник е обявен за национален символ, наравно с белоглавия орел, заради огромното си икономическо и културно значение в историята на Америка.

10. Завръщането на зубъра в България

Зубърът, познат още като европейски бизон, има своята история и в България. През шейсетте години на миналия век е направена първата стъпка за възстановяването му, когато малко стадо е заселено в държавно ловно стопанство „Воден – Ири-Хисар“ в Североизточна България. А през 2013 година започва и проект за възстановяване на зубрите в Източните Родопи. Въпреки първоначалните предизвикателства, те успешно се адаптират и през 2015 година, за първи път от векове, в Родопите се ражда първото зубърче, а две години по-късно и второ, символизирайки надежда за бъдещето на този древен вид.