Венцуела се опитва да извлече своите ценни резерви от сърцето на Лондон, като правителството и опозицията в рядък акт на единство се обединяват около една цел. Става въпрос за 31 тона злато, съхранявани в Банката на Англия, чиято стойност достига приблизително 4 милиарда евро. Тези активи са блокирани от 2018 г. поради политически разногласия между двете държави.

Основният двигател зад това внезапно съгласие е хуманитарната катастрофа, предизвикана от тежките земетресения на 24 юни. С над 6 000 жертви и огромни разрушения, страната отчаяно се нуждае от средства за възстановяване на училища, болници и жилищни сгради. Златният резерв се разглежда като единственият реален начин за финансиране на мащабните възстановителни работи.

За да се предотвратят нови случаи на корупция, механизмът за освобождаване на средствата е изключително строг. Предлага се парите да бъдат депозирани в сметки на Министерството на финансите на САЩ и да преминат през задължителен одит от международни фирми. По този начин опозицията се надява, че милиардите няма да бъдат разсипани или откраднати от управляващите.

Дипломатическата битка продължава, като Делси Родригес дори изпрати писмо до крал Чарлс с молба за връщане на активите. От британска страна обаче позицията остава твърда – Лондон не е страна в съдебния спор и очаква окончателно правно решение, преди да освободи златните кюлчета, като същевременно настоява за демократичен преход във властта.

Тази борба за златото се развива на фона на икономически колапс, при който годишната инфлация е достигнала стряскащите 575%. С държавен дълг от около 240 милиарда долара, Венецуела се опитва да преструктурира финансите си, като търси и достъп до допълнителни резерви от МВФ, за да стабилизира разклатената си икономика.

Въпреки външния консенсус за златото, вътрешните политически разцепи остават дълбоки. Преговорите не включват влиятелни фигури като Мария Корина Мачадо, което подчертава, че дори в най-тежките кризи, пътищата между различните фракции в страната остават далеч от пълно съгласие.