Името на режисьора Теди Москов отдавна е синоним на театрално изкуство, което оставя трайни следи. Макар да страни от публичността, всяка негова изповед се превръща в урок по смирение и оцеляване.

В книгата си „Някои могат, други не“ и в редките си интервюта, творецът разкрива как вярата и хуморът са станали негови спътници в най-тежките моменти. На въпроса за Бог, той отговаря категорично: „Вярвам в силата, която ни държи и ни напътства. В Христос вярвам.“

Един от най-мрачните епизоди в живота му се разиграва в Германия. След тежък пътен инцидент на Никулден, Москов прекарва 45 дни в кома и се събужда напълно парализиран. Лекарите, които го лекуват, са категорични пред близките му: „Господ го спаси, не ние!“ Самият режисьор вярва, че това е плод на молитвите на баба му, която цял живот е почитала Св. Николай Чудотворец.

Възстановяването е съпроводено с тежки психически сривове и страхова психоза, но дори в най-тъмните моменти, иронията не го напуска. За него хуморът никога не е бил просто развлечение, а жизненоважен механизъм за оцеляване.

Творчеството на Москов, белязано от легендарни проекти като „Улицата“ и театър „Ла Страда“, винаги е било форма на импровизация и търсене на нова реалност. В неговите размисли за днешния ден той изразява притеснение относно свободата на изкуството, като отбелязва: „Преди не можеше да мълчиш. Сега не знаеш дали не е поръчково.“

Историята на Теди Москов е свидетелство за това как човек може да преодолее границите на физическото страдание, носейки в себе си не само белезите от миналото, но и способността да се смее пред лицето на съдбата.