Пътят на Дядо Коледа започва през 270 г. в град Патра, Мала Азия. Николай, чието име означава „победител на народите“, се издига до епископ на град Мира. Той остава в историята не с мъченичество, а със своята тиха благотворителност и радостта да дарява безвъзмездно. След кончината му през 342 г., мощите му са пренесени в Бари през 1087 г., превръщайки града в център за поклонничество и символ на обединението между Източната и Западната църква.

Традицията за размяна на подаръци се установява през IV-V век, а по-късно, чрез холандските преселници в Ню Амстердам, образът на „Синтер Клаас“ еволюира в английското „Санта Клаус“.

Ключови моменти в изграждането на образа

• 1822 г.: Клемант Кларк Мур създава образа на добродушното джудже с шейна и елени в своята поема.
• 1841 г.: Търговецът Паркинсън използва „Санта Клаус“ като маркетингов трик, качвайки го на покрива на магазина си.
• 1863 г.: Карикатуристът Томас Наст утвърждава визията на усмихнатия старец с червени дрехи и работилница на Северния полюс.
• 1931 г.: Художникът Хадън Сандблъм и рекламната кампания на популярна напитка превръщат Дядо Коледа в глобален символ.
• 1939 г.: Появява се Рудолф – еленчето с червен нос, станало част от коледната митология.

Що се отнася до българското име „Дядо Коледа“, то произхожда от латинското „Календи“. С времето този термин се пренася върху образа на митичния старец, който днес познаваме и обичаме като носител на празничния дух.