Узбекистан демонстрира впечатляващ икономически възход, отбелязвайки ръст от 8.5% в първото полугодие на 2026 г. Президентът Шавкат Мирзиёев не спира дотук – амбицията на държавата е да достигне двуцифрен растеж от 9% до 10%, за да се подобрят реално стандартите на живот за 40-те милиона граждани на страната.

Ключът към този успех се крие в радикалната промяна в структурата на икономиката, започнала още през 2017 г. Страната се отдалечава от традиционната си зависимост от земеделието, чийто дял в брутната добавена стойност спадна от 27.3% до 17.3% през 2025 г. В същото време секторът на услугите се превърна в основен двигател, заемайки вече почти половината от икономическия капацитет, а индустрията и строителството отбелязаха значителен скок.

Финансовите показатели са впечатляващи: само за шест месеца инвестициите достигнаха около 24.6 милиарда евро, а износите се оцениха на 12.7 милиарда евро. Този прогрес предизвика позитивна реакция от страна на световните финансови гиганти. Moody’s подобри кредитния рейтинг на страната, а Fitch промени прогнозата си на позитивна, което е ясен сигнал за нарастващото доверие на международните инвеститори в курса на реформите.

Реформите не са само статистически, те са и институционални. С подкрепата на МВФ Узбекистан модернизира закона за Централната банка, осигурявайки по-голяма независимост и въвеждайки гъвкавост на валутния курс. Тези стъпки правят икономиката много по-устойчива на външни шокове и създават прозрачна среда за бъдещи бизнес начинания.

Въпреки оптимизма, пътят към пълния успех има своите предизвикателства. Макар да са подписани споразумения за над 1600 проекта на стойност 187.3 милиарда евро, правителството признава, че изпълнението им е неравномерно. В момента се работи усилено по премахването на административни бариери в логистиката, сертификацията и достъпа до работен капитал, за да се превърнат договорите в реално производство.

Паралелно с макроикономическите цели, държавата се фокусира върху социалния аспект. В партньорство със Швейцария се полагат усилия за формализиране на трудовите отношения и разширяване на професионалното обучение. Целта е работниците извън големите градове да получат достъп до социално осигуряване и пенсии, което е бавен, но критично важен процес за дългосрочното благоденствие на обществото.