Често асоциираме арабския свят единствено с клишета за конфликти или крайности, забравяйки за богатото културно и интелектуално наследство на тази цивилизация. В действителност, нашите култури са много по-свързани, отколкото предполагаме, а най-осезаемото доказателство за това е езикът. Много ежедневни думи, които произнасяме без да се замисляме, имат древен арабски произход. Ето десет от тях:

1. Алкохол (al-kohl)

Първоначално думата описва фин антимонов прах за гримиране на очи. По-късно, чрез дестилационните процеси, тя започва да означава пречистено вещество, докато Парацелз не я свързва с есенцията на виното.

2. Кафе (qahwa)

През турския език и италианското caffè, терминът навлиза в Европа през XVII век, пренасяйки името на напитката, която днес е неразделна част от ежедневието ни.

3. Китара (qītāra)

Инструментът, който днес свързваме със съвременната музика, носи име, произлизащо от арабското qitar, макар някои етимолози да спорят за потенциално гръцко влияние.

4. Лак (lakk)

Терминът се е използвал за сандаракова смола, която придава гланцов завършек на повърхностите.

5. Магазин (makhāzin)

Означава място за търговия или съхранение. В Европа думата навлиза през търговските пътища, а британците по-късно разширяват употребата ѝ дори към складове за муниции.

6. Матрак (maṭrah)

Буквално преведено от арабски, означава нещо, „захвърлено на пода“. През XIII век понятието навлиза в Европа като описание за мека постелка за спане.

7. Масаж (mass)

Практиката произлиза от Средния изток, където грижата за тялото е имала важно място, докато в Европа тя се налага значително по-късно.

8. Захар (sukkar)

Думата идва от санскритската sharkara, но именно арабите са популяризирали тръстиковата захар в средновековния свят.

9. Сода (suwwāda)

Названието произлиза от растения, виреещи в солени почви, богати на натриев карбонат, използвани при производството на стъкло още през Средновековието.

10. Халат (hil’at)

Това е класическа дългопола дреха, която и до днес използваме като символ на домашен уют и удобство.