Малко хора осъзнават, че почти всеки българин носи в джоба си част от гения на проф. Тодор Варджиев. От личните ни карти и паспортите до емблематичните лога на „България Еър“ и Националната художествена академия, той бе архитектът на визуалната идентичност на съвременната България. С неговата смърт изкуството губи един от своите най-тихи, но най-влиятелни гиганти.

Образованието му в Лайпциг постави основите на кариера, посветена на абсолютната прецизност. Като доайен в катедра „Книга, илюстрация, печатна графика“ в НХА, Варджиев не просто преподаваше типография, калиграфия и графичен дизайн, той изграждаше естетическото мислене на цели поколения художници, превръщайки шрифта в истинско изкуство.

Творческият му отпечатък обаче далеч надхвърля границите на страната. В сърцето на Ватикана и в римския храм „Св. Винченцо и Анастазио“ стоят монументални доказателства за неговия талант. Неговите проекти в Италия са символ на универсалния език на графиката, който той владееше с майсторство и деликатност.

Световният успех на професора е документиран с множество отличия от Биеналето в Бърно, където е почетен член, и награди от Международната изложба на книгата в Лайпциг. Творбите му пътуваха по целия свят, излагайки се в мегаполиси като Ню Йорк, Париж, Токио и Шанхай, което го направи име, записано в световните енциклопедии за съвременен графичен дизайн.

За колегите си и близките си той остава не само като академик, но и като изключителен човек. Соломон Паси подчерта неговия огромен принос към Атлантическия клуб, където Варджиев създаде не само визуалния облик и шрифта, но и серия от пощенски марки. Неговата визия се отрази и в паметниците на Манфред Вьорнер и папа Йоан Павел II в София.

Последното сбогуване с великия майстор ще се състои на 27 април от 13:00 часа в храм „Света София“, където приятели и ученици ще отдадат почит на човека, който ни научи как да виждаме красотата в линията и буквата.