Когато се възхищаваме на величествен пейзаж, рядко се замисляме за милионите години на тектонични движения, вулканични изригвания и ерозия, които са оформили земната повърхност. ЮНЕСКО се стреми да промени това чрез своята мрежа от Глобални геопаркове, създадена през 2015 г., която превръща природата в жив учебник по история. Наскоро организацията разшири този списък с 12 нови обекта в целия свят, включително в Китай, Япония и Малайзия, но Европа предлага някои от най-вълнуващите нови дестинации за любопитните пътешественици.

В Южна Франция, в сърцето на регион Окситания, ни очаква геопаркът Terres d’Hérault. Това място е истинско геоложко разнообразие, където можете да посетите мраморния кариер Кумиак или да се разходите из ерозираната долина Навасел. Особено впечатляващо е езерото Салагу с неговите характерни червени скали, които разказват история отпреди 250 милиона години, а специално създадените маршрути за гео-хайкинг правят изследването му лесно и достъпно.

За тези, които търсят силата на огъня, гръцкият остров Нисирос в Додеканес е задължителна спирка. Той е част от една от най-активните вулканични системи в Гърция и притежава една от най-добре запазените калдери в Егейско море. Туристите могат да изследват хидротермалните кратери, като огромния Стефанос, и да видят как вулканичният камък е вплетен в архитектурата на селата Никия и Мандраки, докато около тях цъфтят редки ендемични растения.

В Ирландия, между графствата Майо и Голуей, се простира Joyce Country and Western Lakes, където пейзажите разкриват процесите на планинообразуване отпреди 450 милиона години. Посетителите могат да се потопят в карстовия свят на горите Конг или да посетят единствения ирландски фьорд в пристанището Килари, водени от аудио гидове. Мястото е уникално и с културно отношение, тъй като включва зони, където ирландският език е ежедневие, и се провеждат древни празници като Самхаин и Ла Феле Брид.

Португалия пък предлага алтернативен поглед върху Алгарве чрез геопарка Algarvensis. Тук фокусът се измества от плажовете към вътрешността на региона, където в Лагоа дос Салгадос могат да се видят отлагания от цунамито след земетресението в Лисабон през 1755 г. Посетителите могат да слязат в солната мина Луле – най-дълбоката точка в страната, отворена за публиката – или да търсят окаменелости от миоценската епоха на плаж Еваристо.

Тези нови геопаркове не са просто природни забележителности, а инструменти за развитие на местните общности. Чрез насърчаване на туризма извън традиционните маршрути, те помагат за опазването на занаятите и традиционната кухня, като същевременно ни напомнят, че всяка скала и всеки фосил е част от общата история на човечеството и нашата планета.