Венецианското биенале отново се озова в центъра на ожесточен политически сблъсък. Решението Русия да се завърне към престижното международно изложение за изкуство през 2026 г. предизвика вълна от възмущение, като много критици виждат в това опит за „изпиране“ на имиджа на агресора чрез културни канали.

Руският проект, озаглавен „Дърво, вкоренено в небето“, се отдалечава от традиционните форми на изложението. Той представлява поредица от звукови перформанси, създадени от 38 млади музиканти, поети и философи от различни държави. Идеята е вдъхновена от френската философка Симон Вейл и изследва напрежението между видимото и невидимото.

Реакцията на международната общност е почти единодушно негативна. Литва определи стъпката като „отвратителна“, а група евродепутати изпратиха писмо до организаторите, предупреждавайки, че това решение легитимира режим, отговорен за продължаващо насилие, и застрашава моралния авторитет на самото биенале.

Въпреки че правителството на Италия, водещ съюзник на Украйна, изрази своето недоволство, фондацията на Биеналето настоява за пълна независимост. Президентът Пиетранджело Бутафуоко защитава позицията, че изкуството трябва да бъде пространство за диалог и отвореност, като е поканил представители от всички зони на конфликт, включително от Иран и Израел.

От друга страна, Кремъл вече използва новината като доказателство, че опитите на Запада да изолират руската култура са се провалили. В същото време кураторите на украинския павилион споделят, че не са изненадани, тъй като Русия винаги намира начини да присъства в големите международни форуми.

Протестите обаче не спират. Изгнаният галерист Марат Гелман предлага организирането на открит фестивал точно пред руския павилион, за да се изрази директен протест срещу правителството в Москва. Групата Pussy Riot също обяви своите намерения за перформанс, с който да подкрепи жертвите на военните престъпления и политическите затворници.

Това завръщане се случва на фона на тенденция, при която и спортните организации започват да отварят вратите си за руските атлети. По този начин изкуството и спортът отново се превръщат в арена за борба между дипломатическия прагматизъм и етичните принципи.