Престъпленията на серийните убийци винаги предизвикват ужас, но когато извършителите са още в тийнейджърска възраст, това повдига въпроси, които граничат с немислимото. Как е възможно дете, което дори не е завършило училище, да планира хладнокръвно отнемането на човешки живот?
Някои от тези млади престъпници идват от семейства, белязани от насилие, докато други са търсили отмъщение заради тормоз в училище. Независимо от мотива, следата, която оставят, е кървава и шокираща. Сред най-известните случаи е този на Мери Бел, която извършва първото си убийство едва на 10-годишна възраст.
Мери Бел: Детето, което отне живота на две малки деца

През 1968 г. град Нюкасъл, Англия, е разтърсен от разкритията около Мери Бел. Ден преди 11-ия си рожден ден тя примамва четиригодишния Мартин Браун в изоставена къща и го удушава. Първоначално причината за смъртта остава неясна, тъй като Мери не е била достатъчно силна, за да остави следи по врата на детето.
Само ден по-късно Мери и нейната 13-годишна приятелка Норма Бел проникват в детска градина, където оставят бележка с признание за убийството. Полицията не обръща сериозно внимание на случая, докато два месеца по-късно не е открито тялото на тригодишния Брайън Хау. По тялото на момченцето са открити ужасяващи следи – отрязана коса, осакатяване и издълбана буква „М“ на корема.

Разследващите стигат до Мери, след като тя се издава, споменавайки ножици, които са били открити на местопрестъплението, но информация за които полицията не е оповестила публично. По време на процеса през декември 1968 г. Норма е оправдана, докато Мери е призната за виновна в непредумишлено убийство поради „намалена отговорност“ заради възрастта ѝ.
По-късно излизат подробности за травматичното детство на Мери – нейната майка е била секс работничка, която е позволявала на клиентите си да злоупотребяват с детето. Самата Мери по-късно споделя, че като дете не е разбирала напълно концепцията, че „мъртъв“ означава завинаги. След 12 години зад решетките, тя е освободена през 1980 г. и днес живее под псевдоним.

Leave a Reply